Новороденото бебче и животинките у дома…

Няма нищо по-тъжно от обява “подарявам 4 годишно куче, защото съм бременна и не мога да го гледам повече.” Винаги съм смятала, че онези, родените на улицата, поне са запознати с реалността. А тези у дома, които отиват на улицата? Те не знаят как да се справят. Всички онези неща, на които сме ги учили, а именно: да не се качват на дивана, храната е в паничката, винаги има вода и тапетите НЕ се дъвчат, няма да им свършат никаква работа навън. Оказва се, че в най-добрия случай огромен процент от домашните любимци просто сменят дома си, но по-често отиват на улицата, защото просто не сме се поинтересували дали наистина да родим бебче и в същото време да имаме котка би било проблем. За сметка на това цялата рода, баби, лели, все експерти казват категорично – марш от къщата!

На практика нещата са далеч по-лесни. Няма как да има предаване на болести от любимеца към бебето, изискването е само едно! Завишени стандарти за хигиена в дома и обитаващите го. Но дори и да нямате животно у дома, нима няма да чистите повече от преди, щом се яви дете? Не виждам смисъл да се отървете от котката, защото пуска косми, а в същото време да има пласт прах по мебелите.

Другото, което е редно да се прави, но то ще предпази не само детето ви, а и вас, е редовното обезпаразитяване. Правете го всеки месец, а от време на време можете да зарадвате и ветеринарния ви лекар с пакетче за проба за паразити. Да давате един път месечно таблетка срещу вътрешни паразити няма да съсипе животното, както често чувам. Напротив. Цикълът на паразитите изисква такъв ритъм, личното ви здраве също, както и това на новия член на семейството. И ако вашият любимец не излиза навън – пак не му ги спестявайте. Все пак излизате вие и с обувките носите какво ли не. Просто си изградете навик, включете напомнянето на телефона си или си залепете бележка на хладилника:

“ 01-10 всеки месец – ТАБЛЕТКИТЕ НА РОНИ!”

Знам, че основните страхове се включват в думичката “токсоплазмоза”. За успокоение по отношение нея ми се иска да разясним няколко факта, които са особено важни, за да сте спокойни вие, но и за да не се разделяте с котката си ей така, а и с които да съобразим периода на бременността:

1) Заразените котки отделят яйцата с фекалиите си и са опасни 2-3 седмици и този период важи само, когато котката се зарази за първи път.

2) Котката е изключително чистоплътно животно и затова заразяване при галене, гушкане и т.н почти не съществува.

3) Опасност би била само външна котка. Такива просто не пипайте.

4) Най-сериозен източник на зараза по статистика е суровоядството.

Най-лесно ще се освободите от страховете си, ако просто изследвате фекалиите на котката ви, а и себе си – серологично за токсоплазмоза, и всичко ще е ок.

Имайте предвид, че заразяване може да се получи и ако предпочитате месото алангле. Също така и ако пиете сурово козе мляко. Предпазването от заразяване отново е просто – не консумирайте сурово или полусурово месо, винаги мийте ръцете сериозно след работа с месото, мийте добре съдовете, в които сте държали сурово месо, не пробвайте месото, докато готвите (дали сте го докарали на сол и има ли нужда от още пипер).

Мийте добре зеленчуците и плодовете, а в градината слагайте ръкавици. Не на последно място – любимото ми правило – бременната жена не сменя тоалетната на котката у дома! Много приятно правило, нали? Самото почистване трябва да става всеки ден, защото така няма да дадете възможност на яйцата да съзреят – за това се изисква 1 до 5 дни. Ако пък говорим за предпазните мерки за котката – не й давайте сурово месо, органи, каквото и да е. Ако котката ви е дворна, не почиствайте тоалетната й. И винаги покривайте кофите с отпадъци у дома.

Другите страхове са свързани с кожните заболявания. Имайте предвид, че нормално по нашето тяло, както и по тялото на любимеца ви, живеят милиарди бактерии, гъбички, дори акари. Заболяванията обикновено са свързани с общ спад в имунитета. Колкото и да битува твърдението, че гъбичките по животни се лекуват упорито, смея да твърдя, че не е чак толкова трудно, нито скъпо.

Аз самата съм израснала с котка, след това с куче, после с една сюрия папагали. Майка ми е израснала сред котки. А, всички онези хора, родени или израстнали на село, които цял живот са в контакт с животни? Простичко е. Мием си ръцете.

Освен ужасът от болести, зарази, мръсотия и т.н. помислете и за друго: как това животно промени вас, помислете дали имате друг такъв приятел като него?

Ж ивотното е и невероятен възпитателен фактор. Учи детето на отговорност. Учи го да е нежно с другите. Учи го на състрадание. Освен това домашният любимец е вечна тема за разговори между децата. Само разгледайте детските им рисунки, вижте колко често присъства домашният ви любимец там заедно с „мама, татко и аз“. Сами знаете и за терапиите с животни за деца с физически и ментални увреждания. Контактът с мекото, мило и добро същество радва детето, ще го забележите в погледа му. Хей, та кой е по-готов да играе винаги с него? Кой е винаги готов да излезе за една разсходка в парка Няма – „Оф, мързи ме, остави ме да си догледам филма…“ или „Махни се, боли ме главата“. Домашното ви животно е винаги насреща за игра!

Не отнемайте на детето си тази радост.

С хиляди благодарности за изчерпателната статия на:

Д-р Мила Бобадова @ LadyZone

    Leave a Comment

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *